"ОГНЯНА", Мария Йонова

“Змей да дойде, мома да вземе, майка да разплаче.” - прокоба, изречена от потънала в скръб жена преди стотици години. “Такава ни е орисията.” повтарят в отговор хората от Самотино откакто се помнят в опит да се примирят със змейския гнет и да прежалят откраднатите невести.

В това сковано от страх село, скътано между скалите, се ражда Огняна, която е различна. Червените й очи и белите й коси развързват злите езици, затова момата расте скрита до бащиното огнище. Докато един ден орисията не намира самата нея.

В дълбоки снегове, тъмни гори и сред ехото на зловещи предания, Огняна трябва да се подчини на неустоимия зов на змея. Или да се изправи срещу него, древния, силния, този, който знае всичко, освен едно - че Огняна не е като другите.
 
Всяка мрачна приказка си има своя звяр, но в приказките за пораснали деца, звярът не винаги е най-страшното.

В свят на предразсъдъци и надигаща се зла магия, дали орисията няма да е точно това, от което Огняна се нуждае, за да вплете сама съдбата си в старата приказка?